Наричат село Делчево орелът на Пирин
Село Делчево е малко познато, сгушено в планината Пирин, единствено на 10 километра от Гоце Делчев. Известно е като „ орелът на Пирин ", тъй като е като кацнал скален орел високо в планината – можете единствено да си визиите каква панорама се открива пред очите ви. А природата – съвсем недокосната, в цялото си великолепие. Спокойствието царува на всички места, хората, които ще срещнете на площада, ще ви се ухилен отзивчиво и ще ви пожелаят прекрасен ден. Къщите също са от възрожденски вид, сгушени една в друга, а уличките са доста дребни и напълно калдъръмени, а тук-там са просто пътечки, които могат да ви отведат високо в планината. В къщата на баба Злата пък, която е непокътната и до през днешния ден, са се събирали Яне Сандански и Гоце Делчев.
За съществуването на селото има данни още от римската ера. Откритата наблюдателна и охранителна кула свидетелства за разнообразни действия от това време. Но публично като населено място, Делчево поражда през XVII в. край турски чифлик, до 1912 година е под османска власт, а до 1934 година името на селото е Юч дурук. Александър Синве, основавайки се на гръцки данни през 1878 година написа, че в Уч-Чуруки, Мелнишка епархия, живеят 500 гърци. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Уг догрук чифлик е посочено като село с 69 семейства и 250 българи.
В 1891 година Георги Стрезов написа за селото: „ Уч-дурук, село лежи на стръмно място при последните клонове от Али-Ботуш. Нивята на селото се намират в Неврокопското поле. Освен земледелци има и златари и зидари по Света гора и другаде. Църква, в която се чете смесено; учебно заведение гръцко, 90 къщи българе, преди 2 години селото било чифлик. "
Бухаловият хан в Карлово още споделя митове за Апостола на свободата
Поминъкът на популацията му през XIX в. е обвързван със земеделие (отлгеждане на тютюн), отглеждане на животни и частично с кираджийство, дюлгерство и дърводобив. В края на века в селото живеят 560 поданици българи - христяни, множеството от които са избити от турската армия по време на подготовката на Илинденско – Преображенското въстание. През 1908-1909 година селото има 126 български къщи с население 613 души. През 1934 година селото е прекръстено с името на българския бунтовник Гоце Делчев.
Селото има самобитен архитектурен образ, в който хармонично са съчетани стръмния терен, амфитеатралното разположение на къщите и тесните, покрити с калдаръм улички. Голяма част от жилищните здания са строени в края на XIX и началото на XX век от локални майстори. Принадлежат към вида възрожденска къща: 27 от тях са монументи на културата. Старинните му къщи, множеството строени през втората половина на XIX в., са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен скат на планината. На някои места употребява скалата напряко за дувар на приземния етаж и се следи едно забавно заплитане на природата в архитектурния образ на селото. Доста от къщите са с еркерно наддаване на втория етаж. Те, в комбиниране с тесните, виещи се по планинския склон улички с калдаръм, основават тук-там типична възрожденска атмосфера. По–голяма част от къщите на Делчево са оповестени за архитектурни монументи на културата.
Църквата „ Успение Богородично “ е в центъра на селото. Строена през 1838 година Тя е трикорабна каменна сграда с изложба от юг и купол на централния транспортен съд (вероятно прибавен при преустройството). Художествена стойност в интериора на църквата имат рисуваният дървен иконостас с 10 подиуми от Шестоднева, изобразени върху подиконните пана (XIX в.), остарели царски двери (края на XVI – XVII в.) и иконите (66 на брой XIX в).
и
Районът към селото е подобаващ за екскурзии и планинарство, за образования и различен туризъм, за разходки с колела, мотори и коне до Попови ливади Момина кула. По горските еко-пътеки ще намерите заслони с чешми и огнища, букова вода, живописни водопади и поляни с билки и гъби. Развиващият се селски и културен туризъм трансформира образа на селото в последните години. Обновен е площадът, кметството и остарялото учебно заведение - към този момент Туристически информативен център. Предстои откриването на още няколко хотела и механи. Селото разполага с над 120 места за настаняване в неповторими къщи за посетители: Панайотовата, Соломонтовата, Мангаловата, Четрафиловата, Янчевата, Златиновата, Стоевата, Карамановата, Пенковата и други Новооткритият етнографски комплекс с радостното наименование „ Шапковътъ кръчмъ ” е кацнал на актуализирания площад, до обновеното Кметство, в сърцето на Делчево. Класическият отбор, хармоничното комбиниране от кръчма, терасиран двор с барбекю и хотелска база, съперничи с най-хубавите мостри в района и към този момент е „ перла в короната ” на селския туризъм тук. Съчетание от актуален разкош и битов усет, „ Шапковатъ кръчмъ ” е сама по себе си атракция, представяща историята, живота и културата на селото.
Тук летните сутрини са студени, постоянно падат и мъгли, които изяждат части от покривите и цели улици, губещи се нагоре по стръмното. През деня пък жегата става съвсем непоносима. Тук измежду вековните гори на Пирин планина са накацали от тези къщи, които са като фон за филм. Градени от дърво и камък. Това е село Делчево.
Инфо: www.wikipedia.org
